Човек още от момента на раждането си попада в определена култура - определено семейство,регион на земното кълбо,етническа група.Попада под влиянието на различни предмети,схващания,вярвания,норми на поведение,дадени институции и т.н.Културата е нещо съществуващо и човек трябва да се потопи в нея,за да може да изгради своята собствена,учейки се години наред.Тя се използва като понятие,което има значение на ценностни системи,създадени от самите хора.Чрез този термин се определя всичко онова,което не израства само по себе си,а е резултат от човешката дейност.Разчленеността на културата е очевидна.Съществуват доста типове култури-масова,религиозна,изобразителна,писмена,политическа,юридическа,социална,информационна,екранна,дигитална,
музикална,аудиовизуална,техническа,компютърна,духовна и др.
Нека се спрем на информационната култура.С това понятие ще означим степента на индивидуално съвършенство при работа с нужната информация:получаване,запазване,преработване,систематизиране,създаване на ново знание,предаването му и практическото му използване.Информационните ресурси са показател за прогрес.Те обуславят успехите в икономическото,селскостопанското,социалното развитие на всяка държава.В наше време информацията е една от най-съществените предпоставки за мощта на всяка страна,тъй като и' позволява своевременно да се ориентира в динамично променящите се реалности.Влияе върху възгледите и ценностните ориентации на личността,предлага модели на мислене и поведение.
Културата се изявява в способността на съвременния човек да общува-самата комуникация е вид познание,защото позволява изграждането на модели,в които медиите да функционират за потребителя и чрез потребителя.Тя представлява съвкупност от процесите по представяне,предаване,получаване и съхраняване на информация в човешкото общество.Комуникациите са в центъра на вниманието в съвременното общество като носители на типа култура и като канал за разпространяване на културните послания.От изключителна важност е да получаваме и предоставяме информация за културния продукт и неговия контекст,за създателите му и за културната организация,която стои зад него.В това отношение съвременните информационни и комуникационни технологии предлагат редица възможности пред културния мениджмънт и маркетинг,дават шансове за рекламиране и продаване на културния продукт,при това далеч извън собствените държавни и регионални предели.Безспорна е ролята на най-агресивната,най-динамичната,най-интерактивната медия-интернет.Тя е икономически най-изгодната медия,което в контекста на родните проблеми,е факт от изключителна значимост.Дава бързи,но не и еднократни резултати,изисква професионално отношение и инвестиции с отложена във времето,но дълготрайна възвръщаемост.Интернет е партньор,т.е. равностоен участник в срещата между бизнеса и изкуството или в преобръщането на представата за културата като икономическо неефективно вложение.Компютърът прие ролята на грамофона,радиото,телевизията,видеото,фотографията,вестника,рекламата,енциклопедията,галерията,библиотеката и т.н.
Всяка култура - от тази на живото общуване,през писмената и аудиовизуалната култура до настоящия феномен виртуална култура - е генератор на някаква знакова трансформация в културните умения и характеристики.Аудиовизуалната култура например се налага благодарение на техническите новости за запазване и предаване на образ и звук ( телевизия,видео,мултимедия ).Тя предоставя нов начин за фиксиране на културна информация.
Не всяко знание обаче днес може да се получи по алтернативни пътища.Ако човек не чете,няма как да получи най-новата и свръхспециализирана информация,защото такава не постъпва чрез телевизията,която може да разшири научния хоризонт,но не и да го създава.Сред широката общественост у нас се е формирало мнението,че младите хора не четат книги,а се интересуват само от компютри и Интернет.Този извод непрекъснато се тиражира и внушава и от медиите,където недостатъчно присъстват книгата и библиотеката,пълната и разностранна картина на книжовния живот.
Информацията се насочва от обществото чрез професионални комуникатори и посредници към индивида.Това е валидно за медии като вестници,списания,радио и телевизия,които поднасят информацията отвън на вътре,от общественото пространство в дома.Изключение е театърът и киното.Двете медии са в основата на общественото пространство,в което информацията е възприемана колективно.Следващото изключение е телефонът,който пренася информация най-вече между равностойни среди - от бита или служебно място до бита или служебно място,но в масов мащаб.
С помощта на многоканалния поток от информация човек усвоява света с неговата разнородност,светът физически и духовен,светът на представите и интерпретациите,на реалността,на игрите,на действителността.Вторично явление е,че човекът е формиран от медиите,те преструктурират неговия свят и с това го ''възпитават'' към собственото си подобие.Трябва да се подчертае,че медиите не са нищо абстрактно.Те са създавани от хората,така че с тяхна помощ човекът формира сам себе си,култивира се по определен начин,за да може удобно и полезно да се ''настани'' в общественото пространство и време.
музикална,аудиовизуална,техническа,компютърна,духовна и др.
Нека се спрем на информационната култура.С това понятие ще означим степента на индивидуално съвършенство при работа с нужната информация:получаване,запазване,преработване,систематизиране,създаване на ново знание,предаването му и практическото му използване.Информационните ресурси са показател за прогрес.Те обуславят успехите в икономическото,селскостопанското,социалното развитие на всяка държава.В наше време информацията е една от най-съществените предпоставки за мощта на всяка страна,тъй като и' позволява своевременно да се ориентира в динамично променящите се реалности.Влияе върху възгледите и ценностните ориентации на личността,предлага модели на мислене и поведение.
Културата се изявява в способността на съвременния човек да общува-самата комуникация е вид познание,защото позволява изграждането на модели,в които медиите да функционират за потребителя и чрез потребителя.Тя представлява съвкупност от процесите по представяне,предаване,получаване и съхраняване на информация в човешкото общество.Комуникациите са в центъра на вниманието в съвременното общество като носители на типа култура и като канал за разпространяване на културните послания.От изключителна важност е да получаваме и предоставяме информация за културния продукт и неговия контекст,за създателите му и за културната организация,която стои зад него.В това отношение съвременните информационни и комуникационни технологии предлагат редица възможности пред културния мениджмънт и маркетинг,дават шансове за рекламиране и продаване на културния продукт,при това далеч извън собствените държавни и регионални предели.Безспорна е ролята на най-агресивната,най-динамичната,най-интерактивната медия-интернет.Тя е икономически най-изгодната медия,което в контекста на родните проблеми,е факт от изключителна значимост.Дава бързи,но не и еднократни резултати,изисква професионално отношение и инвестиции с отложена във времето,но дълготрайна възвръщаемост.Интернет е партньор,т.е. равностоен участник в срещата между бизнеса и изкуството или в преобръщането на представата за културата като икономическо неефективно вложение.Компютърът прие ролята на грамофона,радиото,телевизията,видеото,фотографията,вестника,рекламата,енциклопедията,галерията,библиотеката и т.н.
Всяка култура - от тази на живото общуване,през писмената и аудиовизуалната култура до настоящия феномен виртуална култура - е генератор на някаква знакова трансформация в културните умения и характеристики.Аудиовизуалната култура например се налага благодарение на техническите новости за запазване и предаване на образ и звук ( телевизия,видео,мултимедия ).Тя предоставя нов начин за фиксиране на културна информация.
Не всяко знание обаче днес може да се получи по алтернативни пътища.Ако човек не чете,няма как да получи най-новата и свръхспециализирана информация,защото такава не постъпва чрез телевизията,която може да разшири научния хоризонт,но не и да го създава.Сред широката общественост у нас се е формирало мнението,че младите хора не четат книги,а се интересуват само от компютри и Интернет.Този извод непрекъснато се тиражира и внушава и от медиите,където недостатъчно присъстват книгата и библиотеката,пълната и разностранна картина на книжовния живот.
Информацията се насочва от обществото чрез професионални комуникатори и посредници към индивида.Това е валидно за медии като вестници,списания,радио и телевизия,които поднасят информацията отвън на вътре,от общественото пространство в дома.Изключение е театърът и киното.Двете медии са в основата на общественото пространство,в което информацията е възприемана колективно.Следващото изключение е телефонът,който пренася информация най-вече между равностойни среди - от бита или служебно място до бита или служебно място,но в масов мащаб.
С помощта на многоканалния поток от информация човек усвоява света с неговата разнородност,светът физически и духовен,светът на представите и интерпретациите,на реалността,на игрите,на действителността.Вторично явление е,че човекът е формиран от медиите,те преструктурират неговия свят и с това го ''възпитават'' към собственото си подобие.Трябва да се подчертае,че медиите не са нищо абстрактно.Те са създавани от хората,така че с тяхна помощ човекът формира сам себе си,култивира се по определен начин,за да може удобно и полезно да се ''настани'' в общественото пространство и време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар